Българинът все още не е склонен да говори за психично здраве. Напротив, приема проблемите, свързани с настроението му, като особеност на характера или липса на воля. Когато обаче пониженият тонус, ограничените социални контакти, липсата на активност, се превърнат в основна характерна особеност на ежедневието, специалистите са на мнение, че е засегнато психичното здраве.

Сред нас все още загубата на психо-емоционално равновесие се възприема за срамен белег, какво остава за отхвърлянето на стигматизацията на болните с психични заболявания. Същевременно процентът на хората, които имат психиатричен проблем е твърде висок. Около 20% от населението страда от проявление на психично заболяване, като честотата е еднаква навсякъде по света без значение от етнос, раса и възраст. Отнася се  в не по-малка степен и за нас, българите.

Една пета от населението или всеки пети в даден период от живота си има психиатричен проблем, споделя пред Puls.bg. проф. Вихра Миланова, ръководител на психиатричната клиника в УМБАЛ „Александровска“ в разговор по темата.

В България за лечение в психиатричните клиники на година постъпват към 10 700 души, а необходимостта от специализирано болнично лечение означава, че симптомите на психичното заболяване са започнали да се проявяват много по-рано като процесът се е задълбочил, за да доведе до патологичното влошаване на състоянието.

Една трета от тези хора са неработоспособни, подчертава проф. Миланова, позовавайки се на данни от 2010 г. При 30% от приетите за болнично лечение се отчита риск да посегнат на живота си.

Поредицата от тревожни данни не спира. Вътрешната статистика на клиниката от последните 9 месеца показва, че около 45% от 970 приети болни са млади хора на възраст до 30-35 години, които за първи път постъпват за болнично лечение. На въпроса ми как би могъл да се обясни този факт, проф. Миланова засяга друг болезнен проблем.

Разбираемо е, че при изпадане в психично състояние на млад човек, мобилизирането на близките и семейството му е много по-високо в търсенето на помощ и съдействие той да се справи и да намери отново мястото си в обществото, но не малък е делът на хората, които се нуждаят от помощ.

Държавата разполага с достатъчно легла за болнично лечение във всички от 12-те психиатрични болници в страната.

Главният проблем е, че на хората не е ясен пътят, по който могат да стигнат до получаването на компетентна за състоянието им помощ. От 2001 г. с деинституционализацията на психично-здравните услуги отпада диспансеризацията на психично болните, все още обаче не са създадени структури от нов тип, които биха могли да предоставят необходимите за гражданите услуги. Те биха могли да включват: от консултации във връзка с проявено психично състояние до подкрепа и поддържащо лечение на изписаните от клиниките пациенти. Вярно е, че от няколко месеца бившите 12 диспансера работят като центрове за психично здраве. Но липсват служби, които да предоставят на нуждаещите се допълнителни услуги като работа в групи, реинтеграция в обществото, пояснява проф. Миланова. В момента структурите за психосоциална рехабилитация са толкова малко, че не могат да обхванат нуждаещите се от грижи. Проблем има и при търсещите компетентна консултация от психиатър, без състоянието им да налага болнична помощ.

Голям процент от пациентите преминали през консултативния кабинет на болницата стигат до него след направление от друг специалист, невролог, ендокринолог, кардиолог, алерголог и др., споделя проф. Миланова.

„Лутането“ по специалисти обаче не се дължи на грешна диагноза, както повечето от нас биха предположили, а на спецификата на проява на психичните заболявания. Във висока степен психичните заболявания са придружаващи при хронично болни от други  болести, каквито могат да бъдат диабет, хипертиреоидизъм, друго ендокринно или неврологично заболяване, алергия, астма, рак и др. Тези болни по принцип се нуждаят от специални грижи за поддържане на психичното им здраве.

Друг проблем произтича от факта, че голям процент от хората с психични заболявания не са здравноосигурени - 50% от пациентите на психиатричните клиники не са здравноосигурени, заради което получават лечение на късен етап от развитието на  болестта. Тогава то се финансира от държавата.

Ясно е, че лечението на психичните заболявания е обществен проблем, но не и единствено на институциите. Неизменно място заема личната грижа за психичното здраве. Повече от един милион българи страдат от депресия, а депресията е психично разстройство, което може да доведе до усложняване на психичното здраве. Фактор за развитието на психична болест е генетичната предразположеност. Има семейства, при които по-често се наблюдава склонност към депресия, биполярно афективно разстройство, тревожност, шизофрения и др. По принцип жените са по-предразположени към психични разстройства.

Друг фактор за развитието им могат да бъдат неблагоприятни събития в живота ни, лични и социални, като загуба на близък, работа, финансова безизходица.

Признаци, за да се разпознае нуждата от психична помощ, са понижено настроение, загуба на интереси и на способността за изживяване на радост и удоволствие, намалена работоспособност, бързо уморяване, нарушения на съня, хранителни разстройства, понижена самооценка и самонеувереност, песимистично възприемане на бъдещето, мисли и действия за себеувреждане или самоубийство, пояснява проф. Миланова.

Около 60% от приетите в психиатричната клиниката на болница „Александровска“ са с афективни разстройства, като най-голям е делът на болните с депресия - 400 от 970-те приети през последните 9 месеца са с депресия, други 220 са с шизофрения и т.н.

Стигмата постоянно съпътства психиатрията, споделя проф. Миланова, тъй като болните с психични заболявания са отхвърлени от обществото. 

Вижте още здравни новини в Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase