Психичните заболявания са много по-разпространени, отколкото предполагаме.  Голяма част от засегнатите остават без поставена диагноза, което се дължи на предразсъдъците да смятаме консултацията с психолога за срамна. Именно разбирането на психическите заболявания, видовете им, е първата стъпка за разбиране на същината на помощта, която е в компетенциите на психолога.


Психичните заболавяния са болестни състояние при които е засегнат мозъкът. Това са душевни заболявания и психози. Проявяват се във вид на разнообразни растройства на дейността на психиката. Те могат да бъдат продуктивни, дължащи се на свърх дейност на психиката във вид на халюцинации, бълнуване, които напълно да обсебват личността и негативни, свързани с изтощение, отслабване на психична дейност. Тези заболявания могат да доведа и до общи промени в личността.


Смята се, че около 40 % от населението проявява признаци на нарушена дейност на психиката. Числото на хората, които се нуждаят от психиатрична помощ и диспансеризирано наблюдение е много по-малко, до 5 %. Лечение в психиатрична клиника е необходимо в 0,6 % от случаите. Разбира се тези цифри са много относителни, тъй като включват само хората, които са потърсили специализирана помощ, и примерни.



*
Към екзогенни психични заболяваниятази се отнасят психозите, които се развиват под влияние на външни фактори. Причина за тях могат да бъдат инфекции, интоксикации, заболявания на вътрешните органи, ендокринни заболявания. Отделно тук се разглеждат психозите вследствие на остри психични травми и продължително травматично действие върху психиката на дадена личност.
В тази група попадат и психозите, които се развиват на фона на травма, раково или друго заболяване, което причинява необратими изменения в структурите на мозъка.


*
За изявата на ендогенни психични заболяванията съществена роля играе наследтвеният фактор, въпреки че все още няма яснота за механизмите на предаване им от поколение на поколение.
Склонността към психично заболяване може да се прояви през поколение, предпоставка за което може да бъде дадено провокиращо събитие.
Към тези състояния спада шизофренията, при която се запазва интелекта и съзнанието на засегнатия въпреки наличните психични особености; маниакално-депресивната психоза или биполярното разстройство, което редува периоди на еуфория и подтиснатост; и смесени между тях състояния.


*
Има психични състояния, които не спадат към нито една от групите. Например, старчески психози вследствие на болест на Алцфхаймер, изменения в психиката при епилепсия. При тях се намира наследствена предразположеност и промени в структурите на мозъка.


*
Към патологичните случаи се отнася умствената изостаналост, забавено и отсъствие на психическо развитие.


*
Психопатиите се изразяват в разстройство на личността, аномалии в характера, които се проявяват от детска възраст. Те са постоянни и възпрепятстват адаптирането към обществените устои.


*
Съществува и група заболявания, които са гранични и реално не се отнасят към психичните заболявания, но изглеждат близки до тях. Това са неврозите. Неврозата представлява хронично разстройство на нервната система, проявяващо се при стрес.


Акцентуация също спада в тази група. При това състояние се наблюдава изостряне на определени черти на характера. Акцентуацията се различава от психопатиите, по това, че характерните особености са слабо изразени и позволяват адаптиране в обществото. Обикновено се проявява в период на утвърждаване на характера, например пубертета. Възможно е проблемът да е постоянен или да се изявява от време на време, при провокиращи събития. С течение на времето и подходяща терапия проблемът се преодолява.